БЪЛГАРСКОТО ПЪТУВАНЕ КЪМ НЕБИТИЕТО
Отчайващо неуместно, плачевно карикатурно е българското присъединяване в разсичането на македонския възел. Атлантическата заповед ще бъде изпълнена без значение на другите причини... Дали от интелектуална непълнота и пристрастен в доограбването на страната си, българският политически псевдоелит не е наясно, че съобщи дефинитивно националните ползи, е риторичен въпрос. Впрочем измените към националната идея, сервилността, съобразяването със мощните на деня в Европа са характерност освен за днешните ни брутално нихилистични властници. Разликата е, че в този момент България е толкоз свободна и демократична, та покорно приема да е нещо като компания подизпълнител на Брюкселско-натовските разпореждания. И както се поставя на страна с толкоз умни преклонени глави (академици и професори, политолози, социолози, глобалолози и прочее), страна със независимост на словото на 111-о място в света, ще има и няколко гласове срещу. Разбира се, в някои малотиражни вестници и малкоизвестни уеб сайтове. Такива са разпоредбите на играта и по този начин... българската държавност и българската нация пътуват добродушно към небитието.
Малоумната ни политическа върхушка евентуално счита за огромен тарикатлък да следи в профил няколкогодишната сага към името на някогашната Югославска република Македония. С други думи, Гърция, защитавайки държавността си, ще се бори за българската. В последна сметка гърците съумяха да възпрат македонисткия взлом към историческа Елада, а ние признахме освен македонска нация, само че и македонски език. Скопие пък признава няколко малцинства, само че публично българи не обитават тамошните земи. Няма нищо инцидентно – в Титова Югославия българите в Македония бяха подложени на геноцид, хиляди бяха избити в концлагера Гонда вода, останалото свърши промиването на мозъци както от сърбоманите, по този начин и от днешните пишманмакедонисти. Повече от век сервилни български държавни управления внимаваха да не разсърдят някоя велика мощ и способстваха за трагичната орис на българите в Македония. Днес имаме основаната политическа македонска нация, а ние одобряваме за абсурд, че болшинството българи в Македония считат братята си в България за нещо като татари, само че по този начин в продължение на десетилетия им проми мозъците скопската агитация. Известно е, че „ македонците ”, които управляваха Титовата югославска Македония, доста добре знаеха, че са българи, знаеха го и първият президент на нова Македония Киро Глигоров, и министър председателят Люпко Георгиевски... Ала властта им беше и е хиляди пъти по-скъпа от някакъв български генезис, по тази причина се придържаха към антибългарските сръбски и коминтерновски тези. Днешните юнаци от Скопие отидоха още по-далеч – идентифицираха се за потомци на Филип и Александър Македонски, безсрамие, което наскърбява здравия разсъдък. Гърция се възмути и... стартира разногласието за името в Европейския съюз. Спор, който документира нищетата на европейските властващи в XXI век – шефовете от Брюксел изобщо не се интересуват от каквато и да е историческа истина, от това кой кой е на Балканите, значимото е да са в Европейски Съюз и НАТО. И до момента в който гръцкото държавно управление съумя (с тази Северна Македония) ненапълно да не се срами от васалитета си по отношение на Брюксел и Вашингтон, то българските управници разшириха границите на понятието слугинаж.
Каквито и етюди да разиграват сегашните ръководещи елити в България и бъдещата Северна Македония, те са в посока към небитието на българската държавност и нация. На македонисти и сърбомани край Вардара не им пука, че след някое и друго десетилетие ще са малцинствени партийки, които ще се борят да отстояват „ идендитетот ” си пред албанското мнозинство. От своя страна, българите, подложени на 30-годишен геноцид в 111 000-ната си територия, се пробват да се избавят поединично, губейки повседневно религия в редуващите се на власт партии. Планктонът в политическото ни тресавище мени цветовите си нюанси постоянно срещу личната си логичност – псевдопатриотите от „ Атака ” и НФСБ в съпротива определяха ръководството на Борисов за марионетно и мафиотско, само че с влизането си в Народното събрание го подкрепяха, в този момент дружно с него ръководят. Министерства и всеядният Каракачанов, който окарикатури историческото Вътрешна македонска революционна организация. „ Леви ”, „ десни ” и „ патриоти ” в Народното събрание и държавното управление са наясно с икономическата и демографската злополука. Те могат и да си живеят с илюзии, само че в действителност и те се избавят... поединично. За разлика от „ простолюдието ”, множеството от тях ще обезпечат и потомството си. Дали страната им в бъдеще ще се споделя България или Булгаристан, за тях в този момент не е настоящ проблем.
Разбира се, в днешна България има задоволително умни и почтени хора, които пазят действителните национални дела и национални ползи. Трагедията на българския интелектуален хайлайф е, че обособени негови представители стигат до обобщаване на истини, до слагане на „ диагнози ”, само че не излъчват водачи, които могат да разбудят народа и да трансформират жалкото му вегетиране. За да не изтлеем и изчезнем като нация... Засега сме очевидци на диагностици (от пожарникари до професори), на които им е крив неприятният мат`риал и дебилният народ. Така на народа му остава да търпи в очакване на Спасителя. Някой като Бърдоквата...
Захари НИКОЛОВ
Малоумната ни политическа върхушка евентуално счита за огромен тарикатлък да следи в профил няколкогодишната сага към името на някогашната Югославска република Македония. С други думи, Гърция, защитавайки държавността си, ще се бори за българската. В последна сметка гърците съумяха да възпрат македонисткия взлом към историческа Елада, а ние признахме освен македонска нация, само че и македонски език. Скопие пък признава няколко малцинства, само че публично българи не обитават тамошните земи. Няма нищо инцидентно – в Титова Югославия българите в Македония бяха подложени на геноцид, хиляди бяха избити в концлагера Гонда вода, останалото свърши промиването на мозъци както от сърбоманите, по този начин и от днешните пишманмакедонисти. Повече от век сервилни български държавни управления внимаваха да не разсърдят някоя велика мощ и способстваха за трагичната орис на българите в Македония. Днес имаме основаната политическа македонска нация, а ние одобряваме за абсурд, че болшинството българи в Македония считат братята си в България за нещо като татари, само че по този начин в продължение на десетилетия им проми мозъците скопската агитация. Известно е, че „ македонците ”, които управляваха Титовата югославска Македония, доста добре знаеха, че са българи, знаеха го и първият президент на нова Македония Киро Глигоров, и министър председателят Люпко Георгиевски... Ала властта им беше и е хиляди пъти по-скъпа от някакъв български генезис, по тази причина се придържаха към антибългарските сръбски и коминтерновски тези. Днешните юнаци от Скопие отидоха още по-далеч – идентифицираха се за потомци на Филип и Александър Македонски, безсрамие, което наскърбява здравия разсъдък. Гърция се възмути и... стартира разногласието за името в Европейския съюз. Спор, който документира нищетата на европейските властващи в XXI век – шефовете от Брюксел изобщо не се интересуват от каквато и да е историческа истина, от това кой кой е на Балканите, значимото е да са в Европейски Съюз и НАТО. И до момента в който гръцкото държавно управление съумя (с тази Северна Македония) ненапълно да не се срами от васалитета си по отношение на Брюксел и Вашингтон, то българските управници разшириха границите на понятието слугинаж.
Каквито и етюди да разиграват сегашните ръководещи елити в България и бъдещата Северна Македония, те са в посока към небитието на българската държавност и нация. На македонисти и сърбомани край Вардара не им пука, че след някое и друго десетилетие ще са малцинствени партийки, които ще се борят да отстояват „ идендитетот ” си пред албанското мнозинство. От своя страна, българите, подложени на 30-годишен геноцид в 111 000-ната си територия, се пробват да се избавят поединично, губейки повседневно религия в редуващите се на власт партии. Планктонът в политическото ни тресавище мени цветовите си нюанси постоянно срещу личната си логичност – псевдопатриотите от „ Атака ” и НФСБ в съпротива определяха ръководството на Борисов за марионетно и мафиотско, само че с влизането си в Народното събрание го подкрепяха, в този момент дружно с него ръководят. Министерства и всеядният Каракачанов, който окарикатури историческото Вътрешна македонска революционна организация. „ Леви ”, „ десни ” и „ патриоти ” в Народното събрание и държавното управление са наясно с икономическата и демографската злополука. Те могат и да си живеят с илюзии, само че в действителност и те се избавят... поединично. За разлика от „ простолюдието ”, множеството от тях ще обезпечат и потомството си. Дали страната им в бъдеще ще се споделя България или Булгаристан, за тях в този момент не е настоящ проблем.
Разбира се, в днешна България има задоволително умни и почтени хора, които пазят действителните национални дела и национални ползи. Трагедията на българския интелектуален хайлайф е, че обособени негови представители стигат до обобщаване на истини, до слагане на „ диагнози ”, само че не излъчват водачи, които могат да разбудят народа и да трансформират жалкото му вегетиране. За да не изтлеем и изчезнем като нация... Засега сме очевидци на диагностици (от пожарникари до професори), на които им е крив неприятният мат`риал и дебилният народ. Така на народа му остава да търпи в очакване на Спасителя. Някой като Бърдоквата...
Захари НИКОЛОВ
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ